Ракът на простата и какво трябва да знаем за него
Какво е рак на простатата?
Ракът на простатата (РП) е вторият най-често срещан рак сред мъжете, като рискът от рак на простата напредва с възрастта и основно засяга мъже над 65 години. При развитие на заболяването под тази възраст е необходимо да се търсят причини за появата на РП, като фамилна обремененост и други генетични фактори, причинили заболяванeто.
Ракът на простатата представлява заболяване, което се развива, когато анормални (злокачествени) клетки се образуват и растат в простатната жлеза. (Фиг. 1)
Когато туморът е напреднал на големина, той може да ангажира и съседните органи като пикочния мехур и ректума, което в по- голямата част от случаите води до появата на симптоми като често уриниране, болка, дискомфорт и парене при уриниране.
Рискови фактори за развитието на простатен карцином са възраст, раса, фамилна история за онкологични заболявания или така наречения генетичен риск, наднорменото тегло, както и хормоналния
дисбаланс.
Основни рискови фактори:
- Възраст: рискът от развитие на рак на простатата се увеличава значително над 50 годишна възраст, като най-често се диагностицира при мъже на възраст между 65 и 79 години.
- Фамилна обремененост: За повишен наследствен риск се възприема, когато индивидът има 2 роднини от първа степен, диагностицирани с рак на простатата на всяка възраст, или 1 роднина от първа степен и ≥ 2 роднини от втора степен, диагностицирани на всяка възраст. Наследственият РП е рядък и представлява около 5% от случаите.
- Генетични мутации: Мутации в гените като BRCA2 и BRCA1 могат да увеличат риска, подобно на рака на гърдата. Други гени, в които e възможно също да настъпят мутации, които да доведат до развие на рак на простата са HPC1, HPC2, MLH1, MSH2, PMS2, MSH6, EPCAM, FANCL, ATM, CHEK1, CHEK2, NBN и TP53. Ракът на простатата, развил се на базата на мутации в тези гени е с много по-агресивно протичане.
- Етнос: Афроамериканците боледуват по-често от рак на простатата, като заболяването при тях протича по-агресивно.
- Затлъстяване: при пациентите с наднормено тегло се увеличава вероятността за по-напреднало заболяване, което е по- трудно за лечение.
Първи клинични симптоми, които алармират за рак на простатата са неспецифични и обикновено трудно биват разпознати от пациентите като нещо, на което да обърнат специално внимание.
Най-често при пациентите се появява:
1. Болка и парене при уриниране.
2. Наличие на кръв в урината.
3. Слаба струя и еректилна дисфункция.
4. Наличие на кръв в семенната течност.
Разбира се най-важният клинико-лабораторен показател при РП е увеличената стойност на PSA - простатно-специфичния антиген.
Той е основният тест при съмнение за рак на простатата. Простатно-специфичният антиген (PSA) е органоспецифичен, но не и раковоспецифичен, следователно той може да бъде повишен и при доброкачествени заболявания на простатата, като простатит, простатна хиперплазия и други незлокачествени състояния. По-високите стойности на PSA, обаче насочват към диагнозата РП. При доказан РП, и високи стойности на PSA, наблюдаваме тенденция за едно по-напреднало заболяване.
При наличие на напреднало заболяване в 4 ти стадий симптомите могат да бъдат свързани с болка по костите и скелета в резултат на костни метастази, както и силна умора, загуба на тегло и обща отпадналост.
Етапите, през които преминава заболяването РП, зависят от индивидуалните особености на пациента, агресивността на тумора, приложението на различните терапевтични методи и лекарствени медикаменти по време на лечението. Ходът на заболяването зависи от момента на диагностициране, дали заболяването е установено в ранен стадий или в напреднал такъв. При по-възрастните пациенти РП се развива по-бавно и обикновено прогнозата при тях е добра, докато при по-младите пациенти тенденцията е заболяването да е по-агресивно и по-трудно контролирано, което вероятно се дължи и на по-често срещаните генетични изменения и мутации в изброените по-горе гени.
Ходът на заболяването зависи от агресивността на тумора, наличието на генетични изменения, възрастта на пациента и времето на диагностициране. При възрастни пациенти РП често се развива по-бавно; при по-млади – може да бъде по-агресивен.
Мъжете, диагностицирани с ранен рак на простатата, често имат много възможности за лечение.
Леченията могат да включват хирургическа намеса, лъчетерапия, хормонална терапия или внимателно наблюдение на рака на простатата, което обикновено се прилага при нискорискови пациенти в по-напреднала възраст.
Опциите за лечение при ранния РП включват различни локални методи като:
- Оперативно отстраняване на простатната жлеза, което е показано за пациенти с PSA<20ng/ml, при които се очаква преживяемост над 10 години.
и/или
- Лъчетерапия, която се прилага при контраиндикации за провеждането на оперативна интервенция, както и при по-млади пациенти, при които заболяването е определено като високорисково.
- Брахитерапията е вид лъчелечение, при което източник на радиация се поставя директно или в близост до тумора; тя също е терапевтична опция за пациентите с нисък и среден риск.
- Хормоналната терапия в продължение на 18 или 36 месеца, според риска, която предизвиква химична кастрация, също има основна роля в лечението на локализирания простатен карцином.
- При рецидивиращия или напреднал РП в 4 ти стадий вариантите за лечение отново са спасителната или палиативна лъчетерапия или брахитерапия, като в този етап на заболяването, водещо е системното лечение в лицето на хормоналната терапия, химиотерапията и таргетната терапия, както и радиолигандната терапия със специфични радиофарматевтици. РП е хормонално зависимо заболяване, което налага различни терапевтични опции с хормонални медикаменти като андрогенни рецепторни блокери, андроген - депривационна терапия (намалява нивата на тестостерон), както и комбинация от тези хормонални агенти с таргетна терапия с PARP инхибитори и други.
- Химиотерапията с таксани си остава основен метод за третиране на РП в 4ти стадий. Радиолигантната терапия се прилага при напреднало заболяване с костни метастази и освен че забавя хода на заболяването, осигурява и облекчение на болковия синдром. Редуването на всички тези терапевтични опции една след друга, осигуряват на пациентите с РП едно продължително лечение и поддържане на заболяването в стабилно състояние дълги години.
Пациентите с РП, трябва да се придържат към един здравословен начин на живот, с цел подобряване симптомите на заболяването, както и протичането му. В таблица 1 са представени всички насоки, които могат да бъдат полезни за пациентите с РП.
Препоръки за начин на живот
Таблица 1 представя важни насоки за подобряване качеството на живот при пациенти с РП.
Таблица 1
| Категория | Препоръки | Ползи |
|---|---|---|
| Хранене | - Растително ориентирана диета (зеленчуци, плодове, пълнозърнести, бобови, ядки) - Ограничаване на преработено месо - Включване на домати, броколи, зеле, соя, зелен чай - Използване на зехтин, риба, авокадо вместо животински мазнини - Умерен прием на млечни продукти - Ограничаване на алкохола | Намалява възпалението и оксидативния стрес; може да забави прогресията на тумора; подобрява сърдечно- съдовия профил |
| Физическа активност | - ≥150 минути умерено натоварване седмично или 30 мин. дневно (бързо ходене, колоездене, плуване) - 2 силови тренировки седмично | Подобрява преживяемостта, намалява риска от рецидив, поддържа мускулна маса при хормонална терапия |
| Контрол на теглото | - Поддържане на нормален BMI (18.5–25) - Контрол на кръвна захар и липиди | Наднорменото тегло е свързано с по-агресивни форми и по-лоша прогноза |
| Стрес и сън | - Управление на стреса: медитация, йога, дихателни упражнения, разходки - 7–8 часа сън на нощ | Подобрява имунната функция, хормоналния баланс и психичното здраве |
| Тютюнопушене | - Пълно спиране на цигарите | Намалява риска от рецидив и смъртност |
| Витамин D | - Поддържане на нива 30–50 ng/mL - Добавка при нужда (след кръвен тест) -Калций в доза 1000- 1200мг/дн при нужда | Имуномодулиращ ефект; възможна връзка с по-бавна прогресия. Подобрява костното здраве |
| Психична подкрепа | - Участие в групи за подкрепа - Психолог/психоонколог при нужда | Намалява тревожността и подобрява качеството на живот |
Ракът на простата е заболяване, което може да бъде контролирано за дълъг период от време, без значение от стадия му. Това би било възможно благодарение на различните новости в терапевтичните методи, стратегии и медикаменти, всеотдайността към пациента на медицинските екипи (уролог, образен диагностик, лъчетерапевт, медицински онколог, нуклеарен медик, медицинска сестра, психолог) и разбира се с активното участие на пациентите и техните семейства, които, въпреки тежката диагноза, имат причина да се борят и да останат активни в хода на болестта.
ИЗТОЧНИЦИ:
1.NCCN Clinical Practice Guidelines in Oncology (NCCN Guidelines) Prostate Cancer; Version 2.2026 — September 15, 2025 https://www.nccn.org/professionals/physician_gls/pdf/prostate.pdf
2.BRCA2 gene mutation and prostate cancer risk Noor N Junejo 1, Sultan S AlKhateeb 1 https://pmc.ncbi.nlm.nih.gov/articles/PMC7001059/
3. EAU - EANM - ESTRO -ESUR - ISUP – SIOG Guidelines on Prostate Cancer P. Cornford (Chair), D. Tilki (Vice-chair), R.C.N. van den Bergh, D. Eberli, G. De Meerleer, M. De Santis, S. Gillessen, A.M. Henry, G.J.L.H. van Leenders, J. Oldenburg, D.E. Oprea-Lager, M. Roberts, O. Rouvière, I.G. Schoots, J. Stranne, T. Wiegel
https://d56bochluxqnz.cloudfront.net/documents/full-guideline/EAU-EANM-ESTRO-ESUR-ISUP-SIOG-Guidelines-on-Prostate-Cancer-2025_updated.pdf
4. What is prostate cancer? https://www.urologyhealth.org/
5. Globocan Prostate cancer https://gco.iarc.who.int/media/globocan/factsheets/cancers/27-prostate-fact-sheet.pdf
Изготвил: д-р Божидара Костова, специалист по медицинска онкология от Комплексен онкологичен център, гр. Стара Загора.
FA-11556002