Какво е Множествена склероза?

Множествената склероза е социално значимо заболяване с неизвестен причинител. Епидемиологично проучване в страната през 1999 год. регистрира болестност 44,5/100 000 души- двукратно повишена в сравнение с предходното изследване през 1983 година- 21,3/100 000 души население, а по последни данни болестността е достигнала 100/100 000 население.

Първите прояви най-често се регистрират в репродуктивна възраст- между 20-та и 40-та година с първи връх между 21-та и 25-та годишна възраст и втори връх между 41-та и 45-та година. Данни от различни наблюдения върху болестната еволюция показват, че жените боледуват по-често от мъжете – съотношение жени/мъже 2:1, 3:1.

множествена склероза графика 1

 

По данни от MS Barometer от 2020 г. в Еропа страдат 1,2 милиона души, като най-засегнати държави са: Германия- 250 000, Руска Федерация- 150 000, Англия- 130 000, Италия- 126 000, Турция- 70 000, Испания-55 000, Полша- 50 000, Холандия- 25 000, Гърция- 20 000, Швеция- 21 000Норвегия- 13 000, България- 6 000.

Форми на Множествена Склероза

Три са основните форми на протичане – пристъпно-ремитентна (ПРМС), вторично-прогресивна (ВПМС), първично-прогресивна (ППМС), които отразяват хроничното развитие на болестния процес.

Пристъпно-ремитиращата МС се среща при 85-90% от всички пациенти, като тази форма може да премине във вторично-прогресивна фаза при 50-70% от пациентите след средно 10 години от началото на болестта.

Важни фактори, имащи отношение към преминаване във вторично-прогресивна форма на болестта са:

  • първи болестни прояви след 40-та годишна възраст;
  • ≥4 лезии при магнитно-резонансното изследване (МРТ);
  • интервал между първите два пристъпа < 2.5 години;
  • повече от два пристъпа през първите две години;

За по-благоприятен ход на заболяването може да се говори при:

  • първи болестни прояви преди 40-та годишна възраст;
  • време без пристъпи след поставяне на диагнозата повече от една година;
  • един пристъп през първите 5 години след началото на заболяването;

Кой е причинителят на Множествената склероза?

Медицинската история на болестта е с 150 годишна давност, но и днес отговорът на въпроса не е еднозначен и категоричен. Причинителят остава неизвестен. Съвременната хипотеза обединява ролята на три вида фактори:

  • фактори на околната среда;
  • генетични фактори;
  • предполагаем вирусен агент;
множествена склероза графика 2

Кои са факторите на околната среда които имат отношение към болестта?

J. Kurtzke и съавт. през 1982 год. определят 3 географски зони в света в зависимост от болестната честота:

  • Висока честота - болестност над 30/100 000 души население предимно в Северна Европа, северните области на САЩ, южните части на Канада, Югоизточна Австралия, Нова Зеландия и др;
  • Средна честота - болестност от 5 до 29/100 000 (северна ширина 32º-47º) предимно в Средиземноморския басейн, южните области от САЩ и Африка, Австралия.
  • Ниска честота - под 5/100 000 душ в районите с тропичен и субтропичен климат, като Латинска Америка, Япония, Китай.

Въз основа на това разпределение са установени редица променливи от околната среда, които имат отношение към разпространението на Множествена склероза.

Северно-южен градиент на разпределение на болестността

С отдалечаването от екватора болестността нараства, засяга все по-голяма част от населението и достига 100/100 000 души в някои северни райони.

Миграция и МС

Установена е зависимост между зоната на местообитаване в юношеска възраст (10-15 годишна възраст) и риска от развития на заболяването. При преселване преди 10-та или 15-та година от живота в географска област с различна болестност от тази в предходния район, преселените приемат риска на новия район на местообитаване.

Витамин Д

През последното десетилетие интерес представлява и участието на витамин Д в развитието на болестта.

Витамин Д е хормон, като в човешкия организъм са налице две форми:

  • cholecalciferol (витамин Д3)- в кожата под действието на ултравиолетовите лъчи се образува до 70-80 % от общото количество;
  • ergocalciferol (витамин Д2)- набавя се чрез храната, 10-20 % от общото количество.

Биологичните му ефекти се основават на факта, че витамин Д определя около 3% от човешкия геном, което обяснява и вероятното му участие в различни заболявания.

Мултицентрово проучване в България от 2012г. определя при българската популация следните нива за витамин Д:

  • достатъчност ≥ 50 нмол/л;
  • недостатъчност 25-49.99 нмол/л;
  • дефицит ≤ 25 нмол/л.

Проучване в нашата страна при пациенти с пристъпно-ремитентна МС от 2016 год установява, че ниските нива на витамин Д са свързани с до 3 пъти по-висок риск от развитие на болестта.

Генетични фактори и тяхната роля при Множествена Склероза

Гените и тяхното значение за появата на различни болести е обект на множество изследвания.

Първите проучвания при фамилии с МС са от края на XIX век. Налице са данни за генетично обусловен риск от възникване на заболяването, потвърден и от съвременни изследвания. При първо поколение родственици риска от поява на МС е от 20% до 40% по-висок в сравнение с този на общата популация. Представени са наблюдения за расова зависимост на МС случаите, както и за устойчивост към болестта при етноси, обитаващи високорискови райони. МС е с ниска честота при чернокожи африканци, американски индианци и азиатци. В нашата страна акад. И. Миланов през 1999 год. установяват ниска болестност 18,4/100 000 при ромското население в сравнение със средната за страната тогава 44,5/100 000 души население.

Вирусни фактори и тяхното значение при МС

Вирусната хипотеза се основава на данни получени при клинични наблюдения с опитни животни, но и доказателства за наличие на вирусни агенти при МС пациенти.

Варицела зостер вирус

В дадени групи от МС пациенти се регистрира повишен брой антитела срещу херпесните вируси тип Alpha /HSV-1 и 2/.

Цитомегаловирус

Резултати от клинични наблюдение показват високи стойности на вируса при МС пациенти в сравнение със здрави лица.

Вирус на Епщайн – Бар

Клинични наблюдения предоставят убедителни доказателства, че множествената склероза би могла да бъде рядко усложнение при инфекция с вируса на Epstein-Barr. Има данни за повишаване на риска от МС след прекарана инфекциозна мононуклеоза. През 2022 г. дългосрочно проучване показа, че рискът от поява на болестта е минимален при лица, които не са заразени с EBV, и че той се увеличава над 30 пъти след инфекция с EBV.

Симптоми на множествената склероза и как да я диагностицираме?

Първите прояви най-често се регистрират между 20-та и 40-та година от живота с първи пик между 21-та и 25-та година и втори пик между 41-та и 45-та година. Два пъти по-често боледуват жените в сравнение с мъжете. Болестта често започва със следните симптоми:

  • Сетивни прояви - изтръпвания по крайниците или обхващащи половината тяло, “преминаване на ток” по гърба и крайниците при навеждане на главата напред.
  • Зрителни прояви - внезапна загуба на зрението с едно от очите, появата на двойно виждане.
  • Двигателни прояви и такива свързани с нарушение на координацията- внезапна слабост и/или несръчност при извършване на ежедневните дейности, залитане при ходене, световъртеж.
  • Прояви от страна на отделителната система - внезапно настъпили пориви за уриниране, с ограничена възможност да се „устиска“ позива.

При наличие на подобни симптоми и при липса на други банални причини за тяхната поява, като: ексесивно физическо претоварване, прием на големи количества вода, травми и др. е редно да се потърси консултация с невролог за оценка на състоянието.

При съмнение за Множествена склероза се препоръчват следните стъпки с цел поставяне или отхвърляне на диагнозата:

  • Консултация с невролог, обстоен преглед с анамнеза за ухапване от кърлеж, работа в среда с токсичности, наличие на предшестващи автоимунни заболявания в рода и др.
  • Осъществяване на магнитно-резонансна томография и/или оптична кохерентна томография при първи симптом на болестта със загуба на зрението.
  • В болнична среда провеждане на кръвни изследвания за оценка на витамин Б и витамин Д нивата, по преценка и нива на Ебщайн-Бар вирус нива, общ статус, лумбална пункция, зрителни и слухови евокирани потенциали.
  • При поставяне на диагнозата, болните подлежат на диспансеризация и имат право да се лекуват по НЗОК с медикаменти, модифициращи болестния ход, в някоя от Спецализираните комисии за диагностика и лечение на Множествена склероза.
  • Проследяване на пациентите и адекватна комуникация с тесните специалисти, при съмнение за влошаване на състоянието.

Тази статия е изготвена от доц. д-р Георги Славов, дм

Клиника по нервни болести към УМБАЛ „Свети Георги“, гр. Пловдив 
"Център за диагностика и лечение на МС"

Използвана библиография:

  1. Калафатова О. Клинико-епидемиологично проучване на дисеминирата склероза (дисертация). София: Медицински университет, 1983.
  2. Георгиев Д. Множествена склероза и други демиелинизиращи заболявания. В: Миланов И, Янчева С. Неврология. София: Медицина и физкултура, 2007.
  3. Миланов ИГ. Множествена склероза и демиелинизиращи заболявания. София: Медицина и физкултура-София.; 2014.
  4. Топалов НЛ. Клинико-епидемиологично проучване на множествената склероза в България (дисертация). София: Медицински университет, 1999.
  5. Манова М, Костадинова И, Тренова А, Захариев З, Василева Т. Прогностични клинични фактори при пациенти с пристъпно-ремитентна множествена склероза. Българска неврология 2005;2(5):81-83.
  6. Клинико-лабораторно проучване на серумни нива на витамин д и цитокини при пациенти с пристъпно-ремитентна множествена склероза. Г. Славов. 2016/дисертация/
  7. Baranzini SE, Oksenberg JR. Role of genomics in studying MS. Int MSJ 2002; 9(3): 91-98.
  8. Comi G, Martinelli V, Filippi M, Leocani L, Rodegher M. How early can we estimate transition into the progressive course from relapsing remitting multiple sclerosis. In: Siva A, Kesselring J, Thompson AJ. Frontiers in Multiple Sclerosis. London: Martin Dunitz Ltd, 1999: 19-29.
  9. Coyle PK. Diagnosis and classification of inflammatory demyelinating disorders. In: Multiple Sclerosis, Diagnosis, Medical Management and Rehabilitation, Eds. J. Burks, K. Johnson, New York, Demos, 2000: 81-93.
  10. Duquette P. Hormonal factors in multiple sclerosis. Int MS J 2001; 9(1):17-25.
  11. Glad S, Nyland H, Myhr K.M. Benign multiple sclerosis. Acta Neurol Scand 2006; 113(183):55-57.
  12. Kurtzke JF, Dean G, Botha DPJ. A method of estimating age at immigration of white immigrants to South Africa, with an example of its importance. S Arf Med J 1970; 44:663-669.
  13. Lincoln JA, Cook SD. An overview of gene-epigenetic-environmental contributions to MS causation. J Neurol Sci 2009; 286: 54-57.
  14. Luetic G. MS in Latin Americ. Int MS J 2008; 15(1):6-11.
  15. Muriello MA. Multiple sclerosis. In: Joues HR, Srinivascan JJr, Allani GI. Neitters, Baker Ra. Neitters Neurology. Elsevier 2012: 380-402.
  16. Orton S-M, Morris AP, Herrera BM, Ramagopalan SV, Lincoln MR, Chao MJ, Vieth R, Sadovnick AD, Ebers GC. Evidence for genetic regulation of vitamin D status in twins with multiple sclerosis. Am J Clin Nutr 2008; 88(2): 441-447.
  17. Pugliatti M, Sotgiu S, Rosati G. The worldwide prevalence of multiple sclerosis. Clin Neurol Neurosur 2002; 104: 182- 191.

BG2401087613